Lulukovata House June 20, 2010

Познайте къде ходих!

Най-хубавото  нещо на това да работиш на 3 места е, че ходиш на 3 тийм билдинга и се получават кой от кой по-добре. Мтакам. В случая става въпрос за учебната фирма Eleven Ads. Бих казала, че се развиваме доста добре, нищо че усилията ни не бяха оценени на състезанието на Junior Achievements на 03.06.

Точно преди състезанието се събрахме да поработим и да си посплотим и така сплотения и задружен екип. Любезните ни домакини Ники и Васко ни заведоха в Смолян и накратко … се размазахме от кеф. Милиони благодарности за което.

Настанихме се в къщата за гости Люлюковата къща. Сигурна съм, че като видите снимките ще ви се доходи и на вас, така че ще кажа къде по-точно се намира. Като стигнете до Смолян, продължавате още 11 км ‚нагоре‘, към село Полковник Серафимово. Самата къща е на централно място и няма как да я сбъркате. Ние пристигнахме в 12.30 посреднощ и пак се оправихме. Обичаме JPS-ите! Къщичката е супер оборудвана, аз си мислих, че вкъщи е някакъв лукс, но представите ми бяха надминати отвсякъде, затова и не спрях да готвя. Който я е обзавеждал, евала!

И така , ядохме, пихме, играхме на някакви игри..по смолянски. Незнайно защо всички смолянски игри вкючваха пиене на алкохол на екс = шах, покер, гатанки ако щеш….всичко завършва с … и пиеш на екс. Забавни хора са това смолянчаните, смолянците, как се казва?

След адското количество храна/алкохол, който поехме, всички бяхме свежарки на сутринта. Сигурно е от чистия планински въздух. Това обяснява всичко, ето защо не се притесняват да пият местинте, ами то като нищо ти няма на другия ден…какво да се сдържаш.

В събота малко много валя, но това не ни спря да ходим на пейнтбол. Пак така на няколко километра от града ни заведоха в базата, оборудваха ни като киборги, въоражиха ни, инструктираха ни и мокри мокри се почнахме. То било много забавно, особено за другите, щото като цяло аз се крих зад едно дърво почти през цялото време. Е, убих един колега, ама той дойде до мен. Дано вече да му е минала синката от топчето. Най-голям кеф е да те улучат в главата. Навсякъде другаде боли, а през каската нищо не се усеща. Каталясали, мокри мокри се прибрахме и слънцето изпече.

След приключението топлата къщичка стана още по-уютна. Не казвайте на другите, ама така хубаво се накиснах с вряла вода, изпробвах всички видове масажори от струя вода, дори не знам как се казват. Мхаха. Пак пирувахме каквото пирувахме и на другата суртин вече се стегнахме да си ходим. Оказа се че наоколо има много забележителности и изобщо места, които си струва да се посетят, ама на кой да му хрумне, ние и така си бяхме мнооого добре. Става въпрос за Широка Лъка, Пампорово, Бачковския Манастир, Асенова Крепост, разни си музей в Смолян. Но нищо, и без това много искам пак да отида.

Top 10 Hot Spots For Me – 5. Kambodia March 31, 2010

Traveling I only stop at exits
Wondering if I’ll stay
Young and restless
Living this way I stress less
I want to pull away when the dream dies
The pain sets in and I don’t cry
I only feel gravity and I wonder why

 

Нека кажа нещо на висок стил. Камбоджа е държава с формата на сърце. Намира се в югоизточна Азия и е заобиколена от Виетнам, Лаос и Тайланд, както и от Тайландския залив. Държавата е конституционна монархия, със столица Пном Пен. На територията на страната има два основни водоизточника – реката Меконг и езерото Тонле Сап. По-големи градове са Сием Рип, който се намира в близост до Ангкор – може би най-голямата туристическа атракция; Батамбанг, в района на който се отглежда голяма част от ориза, който се произвежда в държавата и Сиханук, където се намира най-голямото пристанище в Камбоджа.

 

Държава: Камбоджа

Столица: Пном Пен

Площ: 181 035 кв км

Население: над 14 милиона (камбоджанци или кхмери, малцинства: чам (най-голямото малцинство, мюсюлмани), китайско малцинство, виетнамско малцинство)

Религия: 95% Теравадински будизъм, 2% Християнство, 3% Ислям.

Икономика: 59% от населението изкарват прехраната си със селско стопанство, основно ориз. Изработката на облекла, туризма и строителството също са доста развити отрасли. Посетителите на древния град Ангкор надминават 4 милиона. През 2005 на територията на страната беше открит природен газ и когато през 2011 започне извличането му, се очаква това да даде отражение върху икономиката.

История: Следи от първите развити цивилизации в този район датират от първото хилядолетие сл. н. е. Златният век на тази култура е през периода от 9ти до 13ти век. През 1863 Камбоджа става част от Френски Индокитай, а след японската окупация през Втората Световна война, през 1953 Камбоджа обявява своята независимост. Във връзка с Индокитайската война, през 70-те години Камбоджа често е под американски бомбени атаки, които дават над 600 000 невинни човешки жертви. Следват няколко резки смени на властта, преврати, заговори, тригодишна социална революция с над 1,7 млн жертви. Обстановката се нормализира в края на 90те и от тогава се смята, че има политическа стабилност.

Климат: 10-38 градуса по Целзий, често има мусони, а през септември и октомври е изключително дъждовно, от ноември до март е сух сезон, а през януари-февруари валежите са минимални.

Култура: Областта около Ангкор се състои от множество храмове, различни по време и произход. Около 30 крале от няколко династии са участвали в строежа, в няколкократни възстановявания след разрушаване. Характерна за архитектурата на храмовете е няколкоетажната пирамида от тухли или латеритна основа с централна висока кула, която е заобиколена от четири по-ниски кули, показващи посоките на света. Централната кула символизира по индийски образец върха Меру. Типични са още и вътрешните водохранилища, балустрадите нага (водни змии), разклонените канализационни системи, сложните обработки на камъни, както и градските стени, диги, големи съдове за вода и отделни канали за питейна и отпадъчна вода.

Откъде тръгна всичко..чудих се какво е Апсара. Ето това:

А именно – традиционна танцьорка, облечена със специфичени дрехи и накити. Част от обичаите са съхранени и до днес и гостите на Камбоджа могат да видят с очите си такъв танц.

Snowy Weekend February 4, 2010

Много съм смотана. Съвсем забравих да пиша за разходките си, а на практика не съм се спряла. Нито сибирскя студ, нито сесията успя да ме задържи в София. Ние просветените знаем, че през сесията всичко е на макс – турбо учене, турбо избухване, само спането не е много турбо, но все отнакъде трябва да се възстанови баланса в природата.

И тъй, да минем по същество. Първо да се похвало-оплача. Откакто свърши коледната ваканция и трябваше да се върна в действителността, ми се събра толкова много! Цялата почивка я изкарах мързеливо и глезено, още ми става хубаво като се сетя. Но дойде 12,13,14,15,20, 21,22 януари и всеки ден трябваше да правя по нещо – я презентация, я есе, я курсова работа, я нещо за “кариерата”. Накрая не издържах, пък и се появи страОтна оферта. Зайчето ме заведе на гости на съквартиранта си.

Тръгнахме в петък вечер, не е нужно да споменавам, че цял ден се убих да бързам и се наложи страшно да импровизирам за защитата на проекта си по управление на знанията. Направо ме е срам колко неподготвена бях и как претупах всичко, но така става като се опитвам да огрея навсякъде и да спазя всички ангажименти. Оставих котката да се гледа сама и тръгнахме…. за моя изненада не беше чак толкова студено и снежно по пътя, само на едно място имаше много много сняг и дърветата бяха целите бели. Всъщност, може и да е имало и на други места сняг, по стара семейна традиция спах в колата през по-голямата част от пътуването. Опитвах се да остана в съзнание, че ме е срам да хъркам пред момчетата, но природа, какво да направя – по-силно е от мен.

Пристигнахме късничко, но ни посрещнаха топло. Изобщооо, толкова топли хора. Пак сигурно качих 5 килограма, еми сори, вкусно е! На другия ден вече си бях сериозно болна, инвестирах в местната аптека, но това не ме спря да се метна до Старосел. Но пърова да кажем за

Стрелча

Сайта им е много добър, затова направо ще копирам по-важно-интересното от там. Намира се до Пазарджик, заобиколен е от планини и се усеща нещо по-специално в климата, някакси е по-топло, вероятно заради топлите минерални извори.

“С чудесния си климат, целебните минерални извори, маслодайни рози и забележително археологическо наследство гр. Стрелча е курорт с национално значение. На територията на общината са развити следните видове туризъм:

• Културно–познавателен — притегателно място за посетителите на града са Стрелчанските скални образувания, тракийските гробници и средновековната крепост. Незабравими спомени оставят и местните традиции, свързани с ежегодния Празник на розата.
• Балнеоложки — естествените минерални извори са подходящи за лечение на редица заболявания, а хотелите и санаториумът в града се грижат за доброто настроение на гостите на Стрелча.
• Трекинг — с добре изградената си инфраструктура и удобно географско положение, градът е изходен пункт за маршрути в Същинска Средна гора, които водят до известни природни и исторически обекти: Панагюрище, Копривщица, Хисаря, Карлово, връх „Вълк“, „Барикадите“, връх „Богдан“, Жаба могила, Каменната приказка, Крепостите.”

Изобщо района е много богат на всякакъв вид забележителности. Откъм природа – скални образувания, откъм история, откъм туризъм – баните… Обаче баните не ги видях много много, не знам дали изобщо функционират и в какво състояние са. Освен това и другите сладки градчета и селца наблизо също има какво да предложат. Има да се говори много, има от къде да се прочете ако човек иска да е информиран, аз ще кажа само за това, което видях. Можеше и повече, но времето беше ограничено.

Старосел

През 2000 година професор Китов, заедно с неговия екип откриват и разкопават тракийски култов комплекс в „Четиньова могила“, който е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Много е впечатляващ, различен е от нещата, които съм виждала досега и е изненадващо запазен. Освен това не е разкрит напълно, предполага се че има още неоткрити неща. Много добро впечатление ми направи и това, че имаше екскурзовод (така ли се казваше?..както и да е, мисля че ще ме разберете). Жената ни изчака да се съберем, да поразгледаме, пък ни разказа, пък и на въпроси отговори. Няма да обяснявам повече за това, има страшно много информация за любознателите..и без това този пост стана по-дълъг от очакваното.

Едно от най-емоционалните неща беше самото “катерене”. Имаше много сняг, както виждате от снимковия материал, а не бяхме с 4х4, така че оставихме колата на паркинга и пълзяхме пеш нагоре. За моите перфектно гладки подметки си беше истинско предизвикателство. Не паднах нито веднъж! А на слизане изобщо не съм вървяла. Слязох на автопилот без да полагам каквито и да е усилия.

О, хубаво е да спомена и за Винарната. Тя е съвсем близо до комплекса, като се излезе от селото и точно преди да се отбие за археологическите забележителности. Мястото е много сладурско и поддържано. Самата идея за такова хотелче е много добра. Лятото е истинска приказка, е има уловка. Обслужването е повече от ужасно (така ми каза мама).

И така.. всичко  беше много хубаво, но свърши. Тук е мястото на благодаря за зайчето и на милите домакини

Beauty and Romance December 28, 2009

По стара семейна традиция, нощта преди Бъдни вечер прекарвам с така любимото ми БДЖ. Приготовленията започнаха от рано, защото всички знаем номерата на градския транспорт, та моята одисея започна в 17.00. Реших, че вече няма кого да заблуждавам, че работя и си взех чантата и айде към къщи, но 280 не беше решило така. Пробих за секунда с поглед 48-те души на спирката и какво да видя на таблото – 280 -> 18 минути.

Все още имах коледно настроение и си казах, че това е знак от съдбата и е време за подаръци., обиколих няколкото капанчета на спирката и доволна от себе си, ухилена до ушите пак зачаках. 280 -> 4 минути, 280-> 3 минути, 280->5минути и така…

На първите 3 завъртания на виртуалното табло все още ми беше добре, какво като всяка преминаваща кола ме пръска, какво като целите ми ботуши са в мизерии от кишата, какво като ми ампутират 2-3 пръста, Коледа е!

Някак си се дотътрих до вкъщи, естествено се възползвах от възможността да подремна, нещо ми подсказваше, че ме чака голяма нощ. Дооправих си багажа, е, нямах много място за въображение, защото ми се прецака ципа и всяко следващо разместване рискуваше вземането на багаж изобщо. И нали мен съдбата ме обича, беше ми останало малко време да хапна преди да изляза, дори дружките ми ме чакаха вкъщи…спейки. Малко тъпо е вкъщи без котката, милата ми, дано е добре. После с багажчето и смях към добрия стар Яхър, вървим и скачаме в локвите, колите все така ни пръскат, малко се пързаляме с единствените останали сухи обувки, а Яхъра затворен L. Това беше следващия знак от съдбата, ни какво да направя, да не пътувам ли? Хванах си парашутката и айде на гарата.

Ако досега сте си мислили, че Дядо Коледа пътува с шейна с елени, много сте се лъгали. Дядо Коледа живее в гарата и пътува с БДЖ. Добрият старец разрева и уплаши 2-3 деца докато се накарам да го снимам. През това време ни изкомпозираха влака и се насочихме към пътешествието до края на света от перона на края на света – 12И. Часът е осем и половина, в 21.25 трябва да тръгнем. Студено е, тъмно е, пълно е.

Идват още хора, за щастие студенти. Тик-так, не се чува още пуф-паф. Според статистиката за седмицата, влаковете са се движили с 30-40 минути закъснение. Е, ние нямахме този късмет, потеглихме с 55 минути закъснение. Кондуктурката каза, че са закачали допълнителен спален вагон. Много ясно, а аз преди една седмица едва си намерих билети за втора класа. Осветлението се появи също, даже и парното се усети към полунощ. Аз дори поспах, докато някакви зубарки се преструваха на много учени и четоха дори и когато нямаше светло. Събуждах се на няколко пъти от това, което ми капеше на главата, но толкова ми се спеше, че докато разбера къде съм и какво се случва, отново заспивах. Е, седалката ми опорито се опитваше да се разтопи от безумно надутото парно, но както знаем всички фенове на БДЖ, по-добре да се пукаш от жега, отколкото от студ. Доста време сме се клатушкали, някакви маневри сме правили, напред-назад, на Исперих си починахме още малко, за да се разминем с отсрещния влак и по живо по здраво с малко повече от два часа закъснение пристигнахме на така желаната гара Алфатар. Нищо че бяхме готови да скочим от влака в движение още 2-3 спирки преди това. Всеки път го броя тези спирки и така и не научих коя след коя е. Случвало ми се е да си пропусна спирката, така че последните 30 минути се возих в пространството между вагоните, като в някой уестърн. За допълване на ефекта се търкаляха някакви празни бутилки.

*          *          *

Йеее, топла закуска и гуш от мама, няма нищо по-хубаво след 13-14 часа път.

East – West November 23, 2009

Вече съм на нов прозорец, по-хубав и по-светъл. Имам изглед към много повече въображаеми кораби с измислени мачти. Е, хоризонта не се вижда, но пък винаги мога да си представя, че смога е мъгла. Толкова знамена и антени, толкова катасфтофи на кръстовището долу, намирам се по средата на ожесточено-разгорещена морска битка. Пирати все още не ми се привиждат, телефонна звънва винаги навреме да ме върне към гадната действителност.

Часът е почти 11, колко ли е в Мексико? Топла страна, обичам топлите страни. Искам да избягам в някоя от тях. За няколко часа полет и се събуждаш в съвършено нов и различен свят. Претъпкано леко мизерно летище, отвън рикши и камили. Май вече не говорим за Мексико…Определено нещо ме тегли навън, но накъде?

Великобритания? Висок стандарт, добро заплащане, реализация, особено с моята специалност, цивилизация, ред, правила, Лондон, Биг Бен, Бъкингамския дворец, книжарницата на мечтите ми…якичко, може да се отиде там. Но с този климат ще съм толкова нещастна, дори да имам всичките паундове на света. Искам си слънцето! Мда..пък и ще искат да ме роботизират и само да бачкам и да не мисля за нищо друго, пари, пари, пари. Дръжте си ги, искам да живея, не да се чувствам като втора ръка човек, така си представям емигрантския живот – касиерка в МакДоналдс или чистачка в болницата. Мне.

Испания? Топличко, слънчево, отново добър стандарт, весели хора, не си дават много зор. Ама там няма много лев май? Но пък имат море, но пък с това студено течение, по-добре не. Но Барселона…ох колко много искам в Барселона, катедрали, площади, футболисти, Сара Таварес, тя беше португалка, както и да е…. Испанска китара, Хулио Иглесиас. Може, в Испания може да се живее сякаш. Но трябва да науча испански, хубав език е, а и на мен ми вървят езиците, колко му е да запиша един курс, даже ще върши работа и за в Мексико, даже направо и за САЩ. Колко е трудно да се пише в пристъп на дислексия, загубих представа за словоред и …. звъни ми африкански номер, хахахах. Винаги съм искала да отида в Африка!

Мароко, о да! Малко тъпо за френския и арабския, не са никак лесни, но може да се прежаля, а и кой обича лесните неща, хем ще съм по-щастлива и доволна от себе си, от кога ми липсва удовлетворението от добре свършената работа. Може би ще е малко трудно да се оправя сама там. Е, аз мога всичко. Дали искат визи, мизи….и ще има толкова много слънце! Казабланка, идвам

Museum Night October 1, 2009

Утре вечер, на 02.10 ще се състои прословутата Вечер на Музеите в Пловдив. Чакам я с такова нетърпение! Пракарах няколко дни в планиране на обиколката си на забележителности, изложби, концерти, прожекции и всякакви хепънинги и пак не ми е много ясно какво трябва да направя, за да не изпусна нещо важно. Има поне 50 събития, всички между 18.00 и 3.00. Това е петата поредна година, в която се провежда и засега е доста успешно. Има и чуждестранни участници, докато планирах забелязах някакви нигерийски, ирландкси, унгарски истории.

За добро или за лошо, Вечерта на Музеите съвпада малко и с Пловдивския панаир, съответно всичко живо е в Пловдив и трудно се намира къде да отседне човек, но за такива опитни и безсмъртни като мен, няма проблеми.

Хората са се погрижили иначе почти за всичко, на сайта има подробна информация за всяко от събитията, заедно с адреса и работното време. Хубавата новина е, че почти всичко се намира в Стария град и може и да бъде възможно да не изпусна нищо. Друга новина е, че мой колега ще участва в една от изложбите (Поздравления Данчо!). Някои от заведенията ще работят до по-късно, специално за случая.

Много съм развълнувана, имам усещането, че това ще е една незабравима вечер а и как иначе…с такава компания! И така…очаквайте продължение със снимки от местопрестъплението, а който може да го види и лично, още по -добре!

Mission Accomplished September 15, 2009

Тъй, ако някой и спомня, преди някой друг ден бях писала за плана за теснолинейката. Е, изпълних го, даже го преизпълних! Беше много весело, културно, но и адски изморително. История в снимки…

Тръгнахме в 6.30 от Студентски, любимото 280 така и не мина, така че се възползвахме от услугите на “парашутките”. Хванахме влака 7.20 за Бургас до Пазарджик и му ударихме по едно спане. Докато дойдем в съзнание на гарата, пред погледа ни мина автобус и без много много да му мислим го яхнахме. Билета за градския транспорт в Пазарджик е 40 стотинки! Не съм виждала такова чудо. Понеже колекционирам билети, си го запазих. Единствената работеща през уийкенда забележителност беше Катедралата, така че помолихме любезната контрольорка да ни упъти натам.

Поразходихме се, позяпахме, запалихме малко свещички… Оказа се, че това е най-голямата възрожденска църква, строена е през 1838г  (май?). Беше малко потискащо и мрачно, не се виждаха особено флорално-геометричните мотиви по иконостаса, но пък си носеше така характерната за онова време атмосфера. Отвън изглежда доста прилично, но вътре имаше само разни скелета, което пък ме радва, защото значи, че скоро ще върне част от блясъка си след реставрирането.

Спрях един чичко на улицата, за да го разпитам за други забележителности, оказа се доста мил старец и ни даде много полезна информация. Посъветва ни да отидем до “острова” (после чухме за това място от още няколко източника, но така и не го намерихме). Аз, нали съм много организирана и планирана, бях принтирала карта на Пазарджик, с някои коментари, например “ЖП гарата е много на майната си, не може да се стигне пеш до центъра”. На края на неговия разказ му подадох картата, за да ми каже къде съм сега и малко преди да се разделим, осъзнах какво пише точно, където сочи човечеца и ми стана много глупаво и засрамено! Пошматкахме се още по центъра и много изгладняхме.

Обикаляхме много, питахме хората къде може да се обядва. Една бабо-леличка ни прати в приют за бездомни и се отказахме да търсим инфо от тази възрастова група. Сетихме се за хотели, там все ще има ресторант и съответно кухня. Само че…хората не работят още в 11.30 и ни изгониха от две места подред. А когато огладнея ставам много зла! Скарах се на сервитутката и и казах “Ами къде изобщо може да се яде в този Пазарджик”, тя ни ориентира до закусвалнята зад бирарията, каот чух бирария..вече натам не слушах и направо си седнахме като бели хора. И беше много вкусно!!! И се чувствах много ВИП, защото никой не обядва ей така ..навън! Аплодисменти за готвача и обслужването, само там ще ходя!

Наядени като за последно се понесохме към гарата, естествено със същия автобус, нали си знаем, че откъдето и да минем, винаги излизаме на едно и също място… и така до Септември. Там имахме малко престой, минахме през един много страшен тунел с препядствия и стигнахме до знаменитата теснолинейка. Попаднахме на реставрирани вагони – с нова дамаска, супер фешън дограма и тоалетни с под като на душ кабина, а да.. и много лудички кондуктори, особено леличката, която не млъкна през тези 5 часа!

 

Горе-долу през цялото време пейзажа беше такъв. Много красотичка, много природа! Тунели, поляни, високи сини планини, небето като от коприна…пуф-паф…възползвах се от момента да си посвърша малко работа на компютъра и да си доспя. В 18.10 пристигнахме в Добринище, където ни чакаше любезният ни домакин Трайчо. Взе ни от гарата, а на връщане пак ни закара, та и басейните ни показа. Много е точен, пазя му визитката Малко разходка в Добринище и след 5 мин вече знам всичко за там.

Намерихме си механа за вечеря, отново бях възхитена от обслужването и готвенето. Евала! Тази разходка до голяма степен си беше кулинарен туризъм. Така съм научена, да ми е хубаво, какво да правя. Като се справят го оценявам, а като са цървули не се сдържам да не си личи, че знам. На другия ден се запътихме към Банско. Малко студено и облчано, но мисля че за тази част от сезона имаше много народ по центъра. Аз нали си го знам Банско, пообиколих, спомените ме пообиколиха и седнах да изям една супичка в Дядо Пене. Не се сдържах да не снимам тоалетните. Стана време за тръгване, върнахме се до Добринище, взехме си партакешите, сбогувахме се с Трайчо и айде на влака…пуф паф още 5 часа и Септември. Във влака този път ние бяхме най-голямата атракция. Всички се побутваха и пощипваха и тайно ахкаха ококорили очи заради лаптопа ми. Бях посланник на друга планета. Местните хора ми бяха много интересни, не знам как оцеляват изобщо, този район е много… изолиран.

Отново минахме по вече познатия ни тунел и зачакахме влака за София. Имаше много колоритни личности на тая гара. Много смях! Един човечец беше гледал много каубойски филми, вървеше така сякаш този град е прекалено тесен за двама ни, бръкна във вътрешния си джоб, сякаш всеки момент ще извади револвера и ще застреля някой, но за щастие това било просто едно от онези спешъл метални шишенца, сещате ли се. Тракаше с подкованите си ботуши и фънки дънки и от време на време наместваше кожената си каубойска шапка, в тон с коженото яке.

Влака закъсня в 15 мин, освен това не беше нашия влак, но кондукторката се засмя и каза, че и дъщеря й прави същите номера и не ни направи проблем. Успешно кацнахме в София в 22.10. След много студ, глад и чакане на 280 взехме такси, гаден бургер от Флората и бам в леглото да си доспим.

Извод: ако това може да се нарече почивка, беше почивка в БДЖ. Надявам се скоро да не ми се налага да пътувам отново. В сравнение с предния път – 30 мин Варна-София, това ми се видя безкрайно! Освен това пак намправих същата магария да не бидя най-голямата забележителност- така и не се топнах в минералните бани на Добринище. Горещо препоръчвам такова начинание, но само в едната посока с влак, това не е за хора!

Plan for Holiday September 9, 2009

Хапват ми се препечени филйки със сирене и домати. Седя си в офиса, подпирам си главата и си мисля, как да прекарам уийкенда, а ако не сваря за този, може да се възползвам от четирите почивни дни около 22 септември. Блестящата идея е теснолинейка от Септември през септември, колко по-септемврийско може да стане!

и така, план а + план б

Идея:

Такааа, романтична разходка, нядявам се с много природа, обикалянка и красотички, а ако се постараем може и да е свързана с печати и култура/ План:

1. Тръгване от София

1.а Пазарджик – влак от София до Пазарджик, печат от Пазарджик,
пътуване до Септември.
влак София-Пазарджик – тръгва 6.30, пристига в 8.05, закуска, музей? ако е отворен? толкова
рано или стоим там повече….и хващаме теснолинейакта в 13.10
др влак София-Пазарджик (ако изпуснем първия) 7.20, пристига в 9; билет 5 лв
от Пазарджик до Септември – пътуването е 10-15 мин, има 1000 влака:
8:16, 8:29, 11.02, 12.17, 12.41, левче билета

Какво може да се прави в Пазарджик?

- закуска. Ох препечени филйки, къде сте…

- музеи. Регионален исторически музей, Къща-музей “Станислав Доспевки”, Категрална църква “Св. Богородица”. Един печат.

1.б София-Септември направо, без Пазарджик
влак София-Септвмри 7.20 – 8.50; 4.40 лв билета
2. Септември -Добринище, теснолинейката, 5 часа неземна красота!
има в 9 и в 13.10, 3 лв билета.. 5 часа път

В този вариант е добре да се заложи на сандвичите, които сме направили предварително.

пристигаме в 14.20 или в 18.10
обикалянка, красотичка, настаняванка….

3. Спане – къща в Добринище, нощувките са около 10-30

http://dobrinishte.bghotelite.com/ - Много възможности, има и къщи по
10-15 лв нощувката с прилични условия, но какво значи 10-15 лв?!

Какво може да се прави в Добринище? Обикаляне супер много нагоре-надолу и търсене на забележителности.

4. Втори ден
4.а Разхода в Банско
транспорт до Банско 12-13 мин с влак, тръгва в 9.50, 0.70 лв билета
обикалянка, обяд, красотички, музеи….

Какво може да се прави в Банско? Музеи – цял комплекс, къщата на Никола Вапцаров, прекрасната църквичка, имаше нещо свързано с Неофит Рилски… и механичките – Дядо Пене, центъра, паркчето, ммм

4.б Лифт Добринище
транспорт – трябва да се импровизира със стигането до там, пеш не
става, мн е далеч, особено за пишман планинари като мен или..

Транспорт се осигурява в хотела в с. Добринище (тел.: 07447 / 21-20,
21-29) – 2,00 лв. (месец август 2003 г.) или се наема такси

http://www.geocities.com/the_bulgarian_mountains/V_pomosht_na_turista/Liftove/Liftove.htm
работи от 9 до 16, цена пише 3 лв за месец Август, двуседалков
Лифтът преодолява денивелация от 742 м за 27 мин (първи участък – 13
мин, втори участък – 14 мин). Дължината на първия участък е 1514 м, а
на втория – 1731 м

Важно! към месец август 2003 г. цената на лифта в едната посока е 3
лв., като за да се пусне са нужни най-малко 10 души. При по-малко хора
сумата до 30 лв. се доплаща.  Удобно е да се качва сутрин, с пускането
на лифта, заедно с персонала – тогава не се изисква минимума пътници

5. Връщане
5.а от Банско до София
 - влак – през Септември, последния тръгва в 15.18, пътуваме 6 часа и
половина, билет – 5.25
 - автобус – 14 лв, не е директен, а преминаващ от Гоце
Делчев-Добринище-Банско-Разлог-Симитли-Благоевград-София , пристига в
София в 9, не се знае кога тръгва от Банско…

5.б от Добринище до София
 - влак – последния тръгва в 15 часа, през Септември, общо за 7 часа и
сме в София в 21.55 , билет 5.25
 - автобус – същата работа

Трябва да се обмисли още малко и като се осъществи…се добавят авторски снимки Но като план, мисля че е добре, после ще разказвам. Само дано времето да е хубаво, че ми се ритат жълти листа и ми се диша пирински въздух!

Top 10 Hot Spots For Me – 6.2. Thessaloniki September 2, 2009

Солун трябваше да е в България. Толкова проблеми щеше да ми реши това, ако навремето царете и другите управляващи си бяха свършили работата. Досега щях да съм ходила 60 пъти и да го знам наизуст, щях да съм си цопкала в Бяло море и такива неща, а сега трябва да имам много сериозен план, за да мога да тръгна спокойно. Все пак тези гърци са много лудички с техните йероглифи, нямат сърце! Освен това „не” при тях значи „да”. Какво си мислят, че всичко им е позволено ли?! Да минем по същество, а именно инфото.

Имената на Солун:

- на гръцки: Θεσσαλονίκη [Тесалоники]
- на турски: Selanik
- на румънски: Sãrunã
- на английски му викат всякак – Thessaloniki, Thessalonica, Salonica
- на този език 한국어 е така – 테살로니키

Солун е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Населението е 363 987 души (2001), а с предградията – 800.764 души. Важно е да се знае, че се намира на около 300 км от София. В дебелите книги казват, че основателят на града е македонския цар Ксандър, който е кръстил града на съпругата си Тесалоника, сестрата на Александър Македонски. (хах, как не съм се сетила досега да ги накарам да кръстят град на мое име?!) Това се е случило през 315 г. пр.н.е. Освен това, Солун е родният град на татковците на българската азбука – българските просветители св. св. Кирил и Методий.

За любознателните

Първият път, когато Солун е трябвало да стане наш е през 1207, когато цар Калоян за малко да превземе града, но съпругата му малко го е прецакала и малко са го убили. Следващият път е по-успешен, но не за дълго – през 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотство и териториите му стават васални на България, което включва и така любимият ни Солун. Но когато и цар Иван Асен II умрял малко, Никейската империя си го взела през 1246 г. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Андроник III Палеолог го продава на Венеция и така до 1430 г., когато е превзет от турците и в общи линии си остава така до 1912. Третият път, когато решаваме, че искаме Солун е през Балканската война, но нашите хора пак са спали и гърците са ни го измъклани под носа заради някакъв си един ден! Букурещкия договор окончателно дава Солун на гърците, а те, за да си подсигурят нещата, изтикали българите от там завинаги. В Първата Световна война, в кашата скачат и Англия и Франция, те превръщат Солун в основна база, чрез която да тормозят България и съюзниците ни. Тогава боговете намразват Солун и му пращат гадости – огромен пожар през 1917, в който по-голямата част от града е унищожена.

Забележителности

- Бялата кула (Λευκός Πύργος) – символът на Солун, построена през 15 век, висока е 30 метра, има 6 етажа. Известна е още като Кърватата кула, защото дълго време са я ползвали за затвор и място за мъчения и екзекуции, но през 1878 решават да бъдат по-културни и я боядисват в бяло;

 

- „Св. Димитър” – построена е през 5ти век, в нея се съхраняват мощите на Св. Димитър, построена е върху римският затвор, в който е измъчван и където всъщност е гроба му;

- градската крепостна стена – останките от нея, разбира се;

- Галериевата арка – не успях да разбера какво се е случило там;

- ротондата „Св. Георги“ – най-старата солунска църква, щяла е да бъде мавзолей на император Галерий, но не са му излезли верни сметките;

Разбира се, за да ни дразнят, най-големият площад се казва Св. София, както и в Истанбул Aya Sofia – една от най-големите забележителности (който си е научил урока, знае…)

 

Време е да поговорим за гърците и гъркините. Знаете ли защо в Гърция бордюрите са толкова ниски? – За да не си удрят задниците гъркините когато пресичат.
Цитат от един форум (става въпрос за тенденцията БГ мъжете да се епилират и фризират): „Не бери грижа за това, ще минем на гъркини – те са хем по-дебелички, хем по-космати от наште мъжове… Наздраве!”
Цитат от друго място: „Гърците са известни с древната си история и култът към боговете. Гъркините са известни с амфоричните си тела – тип диполонска ваза и сприхавия си характер. Гърчинчетата са известни с ниското си образование и недъгавите си футболни отбори. От днес гъркините са известни и с още нещо – не могат да играят Counter-Strike.”

Може би трябва да кажа и нещо за гръцките мъже, но предпочитам да замълча, само който ги е пробвал знае…

Legendary summer 2009 2 August 28, 2009

Легендарно лято 2 – завръщането. Втората порция приключения се състоя в началото на август, 2 седмици преди това в Нет Кафе се чертаеха схеми, планове, превръщахме мерни единици (пари в газ, пари в пържени картофи и най-вече пари в алкохол).

31.07.09 Бургас – храна, спане, мързел

Извод: това май беше единствения ден (нощ), в който почивахме. Корена на думата почивка идва от глагола почивам, това е занятие, свързано предимно с бездействие и задоволяване на най-първичните физически нужди (без секс). Толкова за почиванката.

01.08.09 Бургас – още храна, разходка в Карфур, пазаруване, разходка в Морската градина, приключих с морската храна, Алпийският свят на Милка!

Извод: щастието е 98% храна + 1% идеи за приключения + 1% друго, гадните деца са навсякъде. Въпрос останал без отговор: Защо всички са решили, че Алпийския свят на Милка е за деца, изобщо не са практични, децата дори не изкарват пари, за да си купуват шоколад, освен това стомаха им е с по-малка вместимост, а и майките им не са толкова свободомислещи, за да им дават да ядат колкото шоколад си искат.

02.08.09 Китен – настаняване, промоция 1 – прецакахме системата с наема, промоция 2 – прецакахме системата с чадърите, начало на операция  мента със спрайт, волейбол на плажа, тен, проучване на клубовете.

Извод: не е добре да се стои на едно място повече от 1,5 дни, улиците в Китен са като движещи се пясъци и се въртят като някакъв лабиринт – минаваш по един и съща улица и всеки път излизаш на различно място, тръгваш по различни улици и излизаш на едно и също място! Ментата със спрайт свършва по-бързо от очакваното. Никога не може да знаеш на 100% какво се случва с горнището на банския докато играеш волейбол, а и непознатите момчета от ТУ София никога няма да ти кажат ако нещо е навън. От хубавите коли излизат смешни чичковци със смешна походка и още по-смешно комбинирани маркови скъпи дрехи. хи хи. Зангадор е прекалено далеч. Всички са на 15 години и са високи 165. Не е добре да се пишат смс наум, особено ако някой се кани да ти каже, че си “замаятелна”. Зангадор на връщане е дори още по-далеч.

03.08.09 Китен – “закуска”, плаж, промоция 3 – чадър, диско.

Извод: по морето са същите цигани както в студентски, не сервират закуска след 11.30. Касиерите на плажа са супер зле. При избора на заведение за вечеря трябва да се внимава за три неща: 1) да няма жива музика, 2) да не мирише много, 3) да не е близо до друго заведение с жива музика, 4) да няма деца наоколо. Постройката на някои заведения се свързани с жилищни сгради, съществува голяма опасност да се види някой гол дядо. Стрийт баровете са опасно празни, барманите реагират на всичко така, че сякаш ги притесняваш или си им изял закуската. Ла Пиовра вероятно още съществува. Най-клуб не е предвиден за жени, особено ако не са по бельо и с руси удължения. Нощите през лятото са по-дълги от дните, в учебниците лъжат!

04.08.09 Слънчев Бряг – настаняване, салата, басейн, хлор, търсене на wireless, разходка, PartyCrew, Slamicafe, пейка парти.

Извод: обслужването по БГ Черноморието е повече от зле и винаги може да бъде по-зле, сервитьорите са уникално незаинтересовани и малоумни, администрацията в хотелите са невъзможно тъпи и стиснати и нямат никакво отношение към клиента. Храната почти навсякъде е гадна. На морето не трябва да се яде, трябва да се пие. Басейна е опасно хлориран, германките са опасно дебели. Wireless НЯМА! Следвай знаменосеца и прави каквото правят другите. Добре е да съблечеш някой и да му вземеш тениската. В шотовете на посрещане от диско на диско има нещо, от което скачаш цяла нощ. Всички отново са на по 15, но този път са 180 и са от Португалия, Швейцария и Холандия. Говоренето с непознати по улиците и пейките е прието за задължително. Всички са много весели и знаят, че са там, за да им е добре и да се забавляват. Научава се много вътрешна информация за eurotrips. В холандския език има звуци дето ги няма в никой друг език.

05.08.09 Слънчев Бряг и Несебър – културна разходка, плаж, диско, BeachMasers.

Извод: В Несебър е прекалено романтично и спряло за моята гореща кръв, но пък е културно и забележително и дават печати. Всичко, което видях от плажа на Сл. Бряг беше хавлията ми от разстояние 2 см, спах през цялото време. Слънчев Бряг не е в България, в Холандия е. Номера със знаменосеца не минава две вечери подред. В Слами кафе не е хубаво да се ходи прекалено рано. В Сл. Бряг дните не се делят на понеделници, вторници и т.н…. всичко е един безкраен поток от алкохол, дискотеки, чужденци, дискотеки, други чужденци.

06.08.09 Кранево – пътуване, басейн, прически, разузнаване,стрийт бар, Амазонка, гърци.

Извод: Сл. Бряг е много далеч от Варна. На автогарата във Варна е гадно. Там строят някаква секретна военна база или сграда без прозорци. Ако сядаш отпред в маршрутката, трябва да пееш. В Кранево най-хубавото нещо е плажа, така и не стигнах до там. В Кранево прозорците се подпират с тоалетна хартия, за да стоят отворени. В Кранево имат проблем с канализацията. Пиците в Кранево не са това, което бяха. През делничните дни в Кранево няма почти никой, което май е по-добре отколкото да е пълно със семейства. Дават прекалено много турски сериали по телевизията. Не съм забравила да плета. Има много нови заведения в Кранево. Евала на барманите от Dream Bar, образуваха ми настроение, правят много добри free шотове, не знаех, че мога да пия без ръце и са много услужливи. В Амазонка обслужването е зле, както обикновено, също и пак е пълно с 15 годишни и всички са по 150см. Трябва да се вярва в късмета. Трябва човек да си знае границата. Трябва да може да вървиш бързо с високи обувки. Трябва да знаеш кога да кажеш не. Трябва да знаеш как да направиш така, че гърците да се чудят къде сбъркаха.

07.08.09 Добрич – пътуване, семейство, културни работи, международен паспорт, храна, мързел.

Извод: Много добре се спи в колата, когато татко кара. Очаквай неочакваното, когато си имаш работа с администрацията. Законите за всяка губерния са различни. Голяма далавера е да бъдеш нотариус. Мама готви много вкусно. Разстоянията не значат нищо. Добрич изглежда променен и неочаквано за мен не-пуст.

08.08.09 Силистра – Крепостта, Дунавската градина, Сребърна.

Извод: Чичкото от крепостта все още е така шантаво весел, освен това гледа 2 костенурки Д и В. Експонатите са все повече. В Силистра времето винаги е слънчево. Дунавската градина е доста занемарена, добре че по принцип е хубава, та сега не прави впечатление – вече е като всички останали – посредствена и неподдържана. В Сребърна има странен къмпинг. Пеликаните са ок.

09.08.09 Тервел – барбекю, тапети, багажни неволи.

Извод: Не може да знаеш нищо за лепенето на тапети без сам да си лепил. Отговорността за пържолите е голяма, но пък си избираш най-вкусната, а и миришеш на мръвка после. Семейството ми реши, че с Fr ще се женим май. Получихме пътешествие назад във времето с дядовите разкази за детството и младините. Много бой са яли през тези години, много насилие. Никога не може да отговориш на изискванията за багажа на авиокомпаниите, каквито и комбинации да правиш.

10.08.09 Варна -> София – самолет.

Извод: Пътуването със самолет е същото като с автобус, само че на 6000 метра и с 800 км/ч и през облаците и стигаш за 30 мин и НДК е колкото играчка от шоколадово яйце. После си на работа и не те чака нищо хубаво.

 

ИЗВОД ИЗВОД: Да си на почивка е все едно да си в друго време-пространство. Въздуа е различен, ти си различен, времето тече някак странно, гледаш на живота от нещата от друг ъгъл. Целта е да прекараш времето си по възможно най-пълноценния начин и то никога не стига. Но така трябва, публиката трябва да остане жадна, ще има и други лета и други почивки, трябва да остане материал за проучване.  Само накрая на почивката се оказва, че трябва да си починеш от нея.