
Замислих се над това как да си планирам почивките. То почти не остана. Да не говорим, че нормалните хора са си ги запланували още от миналата година или най-късно лятото. То хубаво, но е важно да не си правим сметката без кръчмаря. И какво пише в закона? Проверих в сайта на министерството на труда и социалната политика и какво откривам! Неработни дни са: 24, 25, 26 декември и 1 януари. Ще рече, че 31.12 е работен ден, но добрите хора с власт са се смилили над нас и са решили да го дадат за почивен, а да се отработва на 19 декември.
Ама аз много мразя да работя в събота. Противоесесвено ми е, някак тъпо се падат тези празнизи. Да видим календара: от 14 до 19 – 6 дни работим, 1 почиваме, 3 дни работим , 4 дни почиваме, 3 работим, 4 почиваме и накрая идва първия понеделник на новата година – 4 януари и се почва пак. Който има 6 дни останал полагаем отпуск е добре, но такива като мен дето си ги изхабиха за разни изпити и сесии се чувстваме много прецакани.

От друга страна, толкова почивни дни, какво да се прави. В София няма кой знае какъв избор, освен да висиш в моловетеи да се преструваш, че си от хайлайфа, или да гледаш филми по цял ден докато загубиш представа за реалността? Ако пък се прибера вкъщи, още по-скучно. Ще си видя семейството, ще ме хранят, глезят, ще гледам как гори печката, ще пия домашно вино, ще правя сладки и после? Уф уФ. Трябва да се измисли някакво приключение! За самите празници съм се примирила, никога не са били кой знае какво и мисълта за празници доста ме потиска. За мен това са едни такива дни и излъгани надежди и нереални очаквания. Някак си мога всеки ден да празнувам, но не и когато има празник. Каква съм таква дефектна, все не се вписвам в разбиранията на обществото, ама как така някой ще ми казва кога да празнувам, еми когато имам настроение, тогава ще празнувам.
Изобщо идеята за почивка не ми е много ясна. Някои ползват почивните дни да си свършат някаква работа, да си направят някой ремонт, каква ти почивка. А такива като мен, дето нищо не разбират от “въртене на къща и домакинство” ( въпреки че ми се иска…
) са обречени да гледат по цял ден през прозореца в очакване най-накрая този ден да свърши. Остава само едно – пътешествия. Само че, зимата не е най-любимото ми време за такъв тип приключения, разходки сред природата да почти напълно изключени. Страх ме е от зимата и я мразя, защото и тя ме мрази, така и не намерихме общ език с нея. И ми съсипва настроението и кожата! И най-накрая – опцията да си изкарам добре е да забъркам някакъв палн с културен туризъм. Ще рече: да събирам малко печати от 100те национални обекта, или да отида в Солун/Истанбул/Пирот/Ниш/някакви градове в Сърбия или Македония. За какво съм го взела този паспорт, така де… Предстои проучване на офертите, хм…