A3

 

Добре дошли в моето лично пространство от глобалното общо интернет пространство. Тук е мястото, където споделям впечатления, размисли и идеи. Или сте попаднали тук съвършено случайно, или по грешка в системата, или сте го търсили нарочно. При всички положения, благодаря за отделеното време!Принципно отдавна поддържам нещо като блог, но никога не ми е оставало време и вероятно желание да се захвана по-системно, да видим как ще тръгне този.

Казвам се Мартина  и се занимавам с 1000 неща. Това не значи, че съм непостоянна, а че съм инициативна. Свободно време нямам и съм много горда от това. Старая се да обръщам внимание на истинските неща в живота и непрекъснато да ги търся. Обичам приятелите си, защото знам, че са истински и изключително ценни хора. Обичам на въпроси, на които скучните хора отговарят с “не” да отговарям с “кога”. Пътувам при всяка възможност във всяка дестинация. Обичам слънцето, шоколад, мартини, пустинята, влажните малко сладки котешки нослета,да се чувствам добре, жълтите цветя, високите обувки, хубавите роклички, приключенията, промоциите, музиката със смисъл и всичко мое. Мразя скуката, клишетата, посредствените и безлични хора и да не става” по моята”. Тръся смисъла на моя живот. Очаквам неочакваното. Вярвам почти на всичко. Искам да успея. Имам себе си.

Мемоари:

Родена съм с Добрич в една мрачна болница… на 26.07.1987. По лична карта живея в обл. Добрич, град Тервел, жк Изгрев…… някъде там прекарах детството си, предимно с обелени колене и по дърветата. Играех с пъзели, строители, копчетата на баба(която беше шивачка тогава) и гледах Костенурките нинджа (аз бях Микеланджело) и Тайнствените златни градове. Бях най-хубавата първокласничка с най-голямата бяла панделка по-голяма от главата ми и с костюмче в цвят пепел от рози. Бях любимката на 90% от учителите, което крайно ме е деформирало и съм сигурна че съм центъра на Вселената и всичко се върти около мен, а ако има нещо извън моята гравитация, то просто не е важно. С една дума, аз съм шефа. Когато бях около трети клас, реших, че ще уча в Езикова гимназия, там някъде ме огря и идеята, че ще уча в Софийски. И двете се сбъднаха, и двата пъти като разбрах че са ме приели скачах до небето.

В Езикова беше добре, научих езиците и други неща, намерих си верни приятели, през летата натрупах трудов стаж като сладоледопродавачка, касиер на плажа, плиткоплетачка, секретарка на строителна фирма за басейни. След това завърших, с доста приличен успех и ме приеха във ФМИ, софтуерно инженерство. Не мога да преценя дали дните ми станаха някак по-мрачни след това, но смятам да взема всичко полезно от ситуацията. Някъде през този период покрай помъдряването реших да си намеря хубава работа. Взеха ме да правя OCR. Беше много готино, но тъкмо като почнаха да падат пари и нещо се прецака, явно не това е била съдбата ми, въпреки че много ме кефеше. Въпреки че съдбата ясно ми каза да не се занимавам с OCR, аз нали не се давам толкова лесно, реших да си строша главата отново. Работих цели шест месеца в Инфотехника, само който е минал от там знае какво е. От една година вече съм преориентирана към продажбите в сферата на софтуера. В момента на визитката ми пише: “Мартина Колева – технически консултант”. 

Явно няма скоро да изпълня детската си мечта да стана археолог, астронавт или архитект. Но аз не губя надежда. Най-много да стана дизайнер или HR, или бизнес аналист! Това последното може, защото започва с А.