Не съм споменавала, че една от песните, които са ме съпъствали през целия ми живот е ‘Ние сме войници, ще вървим напред! Леви, десни, леви, десни. Ще вървим напред!’. Когато навън е студено и духа вятър и ми се спи и не ми се ходи на работа и ми духа ледения вятър в лицето, си пея тихичко ‘Ние сме войници, ще вървим напред!’. До сега не съм си давала сметка, но това е нещо много положително и мотивиращо. Брей!
Тази песничка е част от света, който е запечатан адски дълбоко в мозъка ми още от малка. Нещо като касетите с ‘Костенурките нинджа’ и ‘Белият зъб’, които гледах непрекъснато, докато нашите изживяваха младините си. И сега като чуя израза ‘Добра среща’ го продължавам наум ‘Добра среща, Лунен гарван. – Дал Бог добро, Бял зъб.’ Да се върнем на войниците, това е момчешка песен, защо ме е впечатлила толкова много? Не знам, но много помага в момент на слабост, като седиш на спирката и трепериш като лист, а тъпия автобус не идва и не идва.
ех колко спомени ми върна
)))
Сподели де
ами като започнеш с песничката, минеш през Белия зъб, както и Андерсеновите приказки, видях картинката и неминуемо се сетих за тях, белязали са цялото ми детство, имах всичките томове, майка ми ми ги подаряваше по един за всеки възможен повод, докато събрах всичките и ги четях многократно и всеки път потъвах в един толкова интересен свят, че трудно оставях книжното тяло, за да си легна дори…