Malls November 16, 2010
В коментарите в последния пост стана въпрос за моловете. Сега ще погледна в земята и ще се изчервя. Признавам си, аз съм мол-момиче. Прекарвам почти цялото си свободно време в някой мол. Едната причина е пазаруването – трябва да заредим хладилника за седмицата, а от всички магазини, Карфур го харесвам най-много (ей сега ще си издействам някой ваучер 
).
Нали съм навътре в Ритейл бранша, остана ми страст, пък и като потребител… и се интересувам от магазините, веригите, доставчиците и т.н. понякога чета списание Регал. Между другото имат много добра рубрика, в която посещават някой от магазините на по-известните вериги и ги оценяват по критерии като – обслужване, подреденост на стоките, чистота, цени? не помня каква точно им беше скалата, но са си доста прави.
И така, в моята лична класация са магазините в моловете – Карфур в Дъ мол и Пикадили в мол Сердика. Имат голямо разнообразие и .. абе кефят ме. Особено в Карфур всеки път си вземам да пробвам нещо ново и странно и още същия ден го отварям и се наблюдава едно и също поведение – споглеждане и кимане, говорене с пълна уста „трябваше да вземем още едно“.
Нещо са спрели Карфурския чипс и съм много тъжна като стигна до зареждането с филмов чипс. Обичам да си купувам едни и същи неща всеки път – чипс пица, чипс крака (ака със сирене), карфурски с паприка и някакъв с лук и разберете, много ограбена се чувствам като не видя на щанда карфурски чипс!
Един път много се прецаках с това любопитство. С 300 кандарми взех някакво нещо, наричано с кодовото име „ньоки“. Пишеше че е с картофи, а аз много обичам всичко с картофи. Да ама не, това чудо се вари и се сервира с някакви сосове, но ако щеш 6 соса да му сложиш все е гадно. Бъни каза, че това са картофени гумени мечета, много е прав.
А ужас са моловете, така и не си купих бански „хищна хиена“. Един път придружавах един приятел докато си вземаше дрехи за сватбата на сестра си в последния момент и накрая той с някакво притеснение/съжаление/извинение пита дали е проблем, че сме в мол, дали мога да издържа още малко на такова място. Май така и не си признах, че прекарвам неделите от 4 до 10 в Сердика. Шейм он ми!
А украсили са мола, има някакви звездички и елха. Много ми е странно да съм с пола и къс ръкав и да има коледна украса. (повдигане на вежда)
И гледам Стъклен дом, егати, аз съм просто истинско мол-момиче!
Forg0t the title (smirk) November 16, 2010
Убийствен пъзел 7 3д изобщо не е никакво 3д. Пълна загуба на време и пари. Претрепах се да бързам, за да хвана прожекцията, изядох си сандвича за 1,3 минути и грам не си струваше. Бях се настроила да прекарам вечерта под седалката треперейки и пищейки – нищо подобно!
Само малко кръв насам натам, колкото да ми прецака апетита до другата седмица. Е, звука на Арена си е добър, от това не мога да се оплача. Само това ми попречи да заспя на убийствен пъзел, както правя всеки друг път.
3 д-то беше само малко в началото и накрая единия трион ми го метнаха в лицето. На рекламите имаше повече 3д отколкото в целия филм.
И най-важното, не мога да разбера защо направиха 7 части на филма, като първата е най-добрата?!
Тъпо ми е, да бях гледала Eat Pray Love пак 
From the other side November 10, 2010
Понякога привличането излиза извън граници. Има момичета със страхотен сексапил, който въздейства не само на „силния” пол. С походка на хищник и поглед на господарка карат краката ти да омекнат и цялото ти тяло да изтръпне при мисълта за нейното докосване. Коя не се е чудила какво ли е, има и доста, които не издържат и пробват. Оттук нататък има два варианта – да минат от другия отбор или от време на време да са резерва.
Us girls we are so magical Soft skin, red lips, so kissable Hard to resist so touchable Too good to deny it Ain’t no big deal, it’s innocent
Този вид мисли не нахлуват само защото жените наистина си ги бива. Просто като се замисля колко малко от мъжете стават… само ние си знаем какво искаме и колко го искаме. Няма мръсни чорапи по средата на стаята, няма шляпване по задника „айде, нали ще се изпратиш сама”, няма неловко чакане в заведението кой ще плати сметката, няма безкрайни мачове и разговори за компютри и още 1000 неща, които не ни интересуват, няма страх от обвързване, няма бодяща брада, няма тъпи игрички и номерца, няма да се обръща след всяка курва. Списъкът е безкраен. Да си дойдем на думата. Оливия Уайлд. Дори само името й е толкова секси!
Познаваме прекрасната Оливия най-вече от Квартала на богатите и любимия сериал Доктор Хаус. В ролята на 13 (колко фатално) тя изпъква с нежната си агресия и с тези лисичи очи бръква в главата на всеки. Тя е истинска нюйоркчанка, израстнала с мисълта да стане актриса. Никак не е сбъркала така като гледам. Време е да и отнема от точките, омъжена е. Не че конкуренцията някога е била от значение…
Me and the Buses November 9, 2010
Не знам какво ми става като видя автобус (/трамвай/тролей)! Без значение дали закъснявам или подранявам, дали отивам на среща или на работа все тичам да го хвана. Може да няма шанс, но аз тичам. Може да не е моя номер и да не ходи там където на мен ми трябва, но аз бягам! Може да ми стане лошо, да ми падне кръвното, да спре да ми се оросяват крайниците и главата, аз тичам! Цялата съм се изпотила, предстои ми среща с целия екип за началото на седмицата, запъхтяна цак цак и пристигам.
Не мога да си обясня на какво се дължи този стремеж, тази тъпа мания. Нали се сещате как кучетата лаят след колите.. еми, аз съм същата картинка. Добре че от време на време съм с някой и този някой не ми се вързва на акъла да бягаме заедно за автобуса.
Просто не мога да понеса мисълта да тръгне без мен. Нищо че след 3 минути минава следващия и той вероятно не е толкова пълен и мръсен… трябва да го хвана. Пресичам на червено, колите свиркат, бибиткат…, това не може да ме спре. Това не е нормално. Някой път просто няма да оцелея.
Когато живях в Добрич имаше само един автобус и минаваше през час и трябваше да го хвана навреме за да отида навреме на училище, може би от тогава ми е останала травмата. Или пък е заради влаковете? Не е като не се е случвало да изпускам влака, просто защото тръгвам в последната минута и ако не тичам към гарата, това просто не съм аз. Много забавна картинка съм… токчетата и целия си багаж, в едната ръка си държа телефона и слушалките и кабелите се мяткат с вятъра след мен, в другата ръка чантата и поне още нещо – очила, тетрадка.. нещо…
Сега ще завърша материала като в Секса и града (въх, въх). Мъдрите хора са казали, че след автобус и след мъж/жена не се тича, просто чакаш да дойде следващия. Откъде да съм сигурна че точно този не е автобуса на живота ми.
Абе този пост стана малко много прос, ама трябва да се започне все от някъде.
Real woman November 8, 2010
Да бъдеш жена не е просто предизвикателство. Това е подвиг. Първо на първо не всяка жена може да се нарече истинска жена. Да си жена означава да бъдеш женствена, нежна, красива, да миришеш на хубаво, са търсиш закрила, да даряваш топлина и обич, да носиш закуска в леглото, да целуваш студени нослета, да завиваш с одеалцето и да изгасяш лампата, да правиш пудинг и мусака, косата ти винаги да е различна и прекрасна, да носиш супер секси бельо, краката ти винаги да са гладки, твоето пране да е най-бяло, да си предизвикателна, палава и послушна, като минаваш по улиците майсторите от съседния строеж да ти подсвиркват, и да не се обръщаш, да бъдеш подкрепяща и разбираща, да можеш да внасяш интрига в живота, да можеш да бъдеш невидима и неангажираща, обсебваща и неотразима.
Е, много ясно, че не на всяка й се получава. Бих казала, че на никоя не й се получава, но да не разваляме магията. Както малките момиченца вярват в принца на бял кон, тук е почти същото. Защо говорим за тези неща, няма идея. Забравих си тезата, търсете я някъде из категориите. Отивам да си изтрия грима от неделя вечер, че съм като панда в главата.
Little blue pingiun November 7, 2010
Искам да съм малък син пингвин и да си грууввам насам натам и да е… кога да е, кога да е, да е лятна вечер, ама не като това лято дето мина.
Трябва да я намеря тази песен, дето си говорим като парфюми, голи. Друго нещо, заливат ме 670 мисли едновременно, не знам с коя да започна.
Суши, не супи! Ходи ми се на суши. Искам да правя някакви интересни неща, но живота ми като съпортър много бърка всички тези неща. Откакто съм корпоративно чедо и отдадена половинка, нещо съм изгубила ярката си индивидуалност. Не се оплаквам, хубаво е да си част от нещо и да се бориш за някаква кауза и да се чувстваш важно колелце във веригата и другото – да изливаш цялата си любов и грижовност и да споделяш топлината и щастието с някой .. да си мислиш колко е секси и да мъркаш наум като слушаш гласа му по телефона. Много е хубаво, ама не ми остава никаква енергия за мене си. Явно това ще се промени в задаващите се самотни зимни уийкенди.
Плашещото е, че до сега не ми оставяше време и енергия да се замисля за тези неща. Ама се започна. Ще трябва да си купя пръчки за шишчета и оризова хартия, да събирам листа в парка и да оцветявам камъчета с водни боички, за да се почувствам отново „готина“.
Нещо са обновили страницата със блог-статистиката, ще отнеме известно време докато се оправя с новия интерфейс. Айде поздрав!
OFOofofofofofo November 7, 2010
Не пиша.
Имам усещането, че писах вече за това че не пиша. Май се оправдавах нещо с времето и заетостта, тинтири-минтири. Да, това е така. Добре.. виждам, че предния пост е за това.
Значи, днес трябва да кажа нещо другооо.
Книгата, която Дес ми подари много ми хареса. Оле, това беше преди 100 години, (сега ще кажа като старците), къде отиде това време! Да се върнем на книгата, много съм доволна. Авторът ме спечели още с първия ред, използва интересни похвати и ми беше много забавно какъв хейтър е главния герой.
Гледам прекалено много телевизия. ОФффф, кого заблуждавам. Не мога/искам да пиша повече.
