В блога ми се наблюдава рязко спадане на посещаемостта. Егати, всички са на море вече, или другата опция – при майките си. Някои се търкалят по плажа, други правят лютеница и трушия.
Поздравявам хората по родните им градове!
и понеже не ми остава време да пиша, само от време на време слушам музика.. (предимно в трамвай 22 с телефона), още една музичка:
От всичко на света най-много обичам стари любовни песни. От тези дето са малко джаз и всеки уважаващ себе си изпълнител някога е пял поне една от тях. Разтапят ми сантименталната душа. С голям интерес самичка си ги намирам и въпреки че никой не споделя и тази моя страст, това не ми пречи да ми е хоби от години.
Мечтая си някой ден да си събера всички такива открития и да си направя мега чилващия плейлист. Няма как да не добавя днешните открития, две любими песни: How Insensitive в изпълнение на Sting и Jobim и And I love him в изпълнение на Nancy Wilson. И някой ден като остарея ще отида на такъв концерт и ще ми ги пеят наживо в полумрака на някой пиано бар.
Обичаме черно-белите рисувани мини филмчета! Поствам две любими мои, да си ги гледам. Не е нужно и вие да ги харесвате 
Понякога ми се иска да съм по-близо до природата, звездите, дърветата и всичките му так красотички и естествени работи. Доста време е минало от епохите, в които хората са живели в пещерите, но явно част от тези древни нужди и изблици живее в хората. Както знаем има доста планинарски, палатски и къмпънгски групи и ентусиасти. Е, аз просто не съм от тях.
Идеята да ме лазят бубулечките цяла вечер, да ме духа вятъра и да се надявам природните стихии да не решат да се изявяват точно тази вечер… нещо не ме кефи.
Да съм прашна, потна, мръсна от обикаляне цял ден и накрая да легна на земята? Без топъл душ? Няма как да стане.
И не на последно място. Не пикая е тревата! Не се бърша с листа! Ходя с токчета!
П.С. Да живее еволюцията и цивилизацията!
Всяко едно от следващите неща заслужава отделен пост, но уви, не намирам много време и муза да пиша. Да си дойдем на думата, клутурно ми е. Еми да, след като не ми е вече сесийно, съм се отдала на кълтурна дейност. Откакто живея на село, все повече ми се ходи в София, все повече ми липсва да се движа в компанията на хора, които гостуват в сутрешните блокове.
Започнах с напускане на работа и препускане към мола, където се срещнах с дружката си и гледахме Секса и града 2. Еми, каквото искат да говорят, на мен много ми хареса. Киното беше пълно с кокошки, леко застарели и прецъфтели, част от тях изнудили мъжете си да ги придружат (преставям си какви неща са им обещали…). Пресесох се в Ню Йорк, Абу Даби, при австралийските футболисти на басейна, къде ли не. Тук е мястото да спомена, че саундтрака е невероятен и страшно ефектен!
Вечерта продължи с Латино Акустик. Отзовах се на поканата за жива музика Soul in the Hole и душевно оргазмирах на браз-джазчето. Това название съм го измислила аз, не се притеснявайте, че не го разбирате, мислете си за нещо като Вики Кристина Барселона.
Изобщо страхотна вечер. толкова зареждаща, рестартираща и необходима! И няма нищо по-хубаво от това да се прибера мокра от пороя в топлото гуш вкъщи…
Нека завършим с тази неделя. Най-накрая отидох на излобата на Зенг Фанджи, за която толкова много се шумя. Мда, интересно преживяване беше. Картините ще са в Националната Галерия за чужденстранно изкуство до някой си август, но препоръчвам да се ходи по-навреме, че се забравя, а въпросната изложба влезе във всички новини.
Малко хора знаят за болестта Биполярно разстройство. Известна е още с наименованието манийно-депресивна психоза, или както там му викат психолозите. Мне, не съм станала и специалист по медицина, въпреки адските количества Доктор Хаус които поемам седмично. Заинтригува ме книгата на Kay Redfield Jamison – Touched with Fire, в която се твърди, че има връзка между болестта и артистичните наклонности.
Нда, и книгата не съм чела. Идеята ми дойде от едно клипче (мерси @Васко). Не знам какво го е накарало да го прати точно на мен, но аз много се впечатлих от речта на човечеца, който обясняваше колко е важно да се насърчава предприемаческия дух и че някои от най-големите предприемачи страдат от въпросното психологично разстройство. (Въх колко е странно да говоря за неща, които не разбирам, все имам усещането че тези термини не са на мястото си!). Нда, дори Стийв Джобс! Доста пълен списък с хората, за които се знае че имат болестта може да видите тук. Аз се зарадвах като в списъка видях Кърт Кобейн, Шиниъд О’Конър, Жан Колд Ван Дам, Нина Симон, Хемингуей…
Направо на човек му се приисква да е болен и търси в поведението си симптоми. Изведнъж забелязвам шаблони в поведението и настоенията си, които се редуват – мания, депресия, мания, депресия, проблеми със съня, липса на апетит..да, вчера нищо не ми се ядеше и миналата седмица не съм спала много…край – болна съм! От болестта на успелите хора, йее, и аз мога да се наредя до шефа на Apple. Това е сигурен знак, че ще успея! За пълнота, ще дам симптомите, за да пофантазирате и вие, пък току въж някой се самодиагностицирал.
Симптоми при депресия. От следните десет критерия трябва да са изпълнени минимум седем:
Които се редуват с мания. Три или повече от следващите симптоми трябва да са налице (четири ако настроението е само раздразнително):
