Познайте къде ходих!
Най-хубавото нещо на това да работиш на 3 места е, че ходиш на 3 тийм билдинга 
и се получават кой от кой по-добре. Мтакам. В случая става въпрос за учебната фирма Eleven Ads. Бих казала, че се развиваме доста добре, нищо че усилията ни не бяха оценени на състезанието на Junior Achievements на 03.06.
Точно преди състезанието се събрахме да поработим и да си посплотим и така сплотения и задружен екип. Любезните ни домакини Ники и Васко ни заведоха в Смолян и накратко … се размазахме от кеф. Милиони благодарности за което.
Настанихме се в къщата за гости Люлюковата къща. Сигурна съм, че като видите снимките ще ви се доходи и на вас, така че ще кажа къде по-точно се намира. Като стигнете до Смолян, продължавате още 11 км ‚нагоре‘, към село Полковник Серафимово. Самата къща е на централно място и няма как да я сбъркате. Ние пристигнахме в 12.30 посреднощ и пак се оправихме. Обичаме JPS-ите! Къщичката е супер оборудвана, аз си мислих, че вкъщи е някакъв лукс, но представите ми бяха надминати отвсякъде, затова и не спрях да готвя. Който я е обзавеждал, евала!
И така , ядохме, пихме, играхме на някакви игри..по смолянски. Незнайно защо всички смолянски игри вкючваха пиене на алкохол на екс = шах, покер, гатанки ако щеш….всичко завършва с … и пиеш на екс. Забавни хора са това смолянчаните, смолянците, как се казва?
След адското количество храна/алкохол, който поехме, всички бяхме свежарки на сутринта. Сигурно е от чистия планински въздух. Това обяснява всичко, ето защо не се притесняват да пият местинте, ами то като нищо ти няма на другия ден…какво да се сдържаш.
В събота малко много валя, но това не ни спря да ходим на пейнтбол. Пак така на няколко километра от града ни заведоха в базата, оборудваха ни като киборги, въоражиха ни, инструктираха ни и мокри мокри се почнахме. То било много забавно, особено за другите, щото като цяло аз се крих зад едно дърво почти през цялото време. Е, убих един колега, ама той дойде до мен. Дано вече да му е минала синката от топчето. Най-голям кеф е да те улучат в главата. Навсякъде другаде боли, а през каската нищо не се усеща. Каталясали, мокри мокри се прибрахме и слънцето изпече.
След приключението топлата къщичка стана още по-уютна. Не казвайте на другите, ама така хубаво се накиснах с вряла вода, изпробвах всички видове масажори от струя вода, дори не знам как се казват. Мхаха. Пак пирувахме каквото пирувахме и на другата суртин вече се стегнахме да си ходим. Оказа се че наоколо има много забележителности и изобщо места, които си струва да се посетят, ама на кой да му хрумне, ние и така си бяхме мнооого добре. Става въпрос за Широка Лъка, Пампорово, Бачковския Манастир, Асенова Крепост, разни си музей в Смолян. Но нищо, и без това много искам пак да отида.
