Любимите ми сериали закъсняват! Как да живея така, какво да гледам, вече потретих сериите..оф! Официални дати за излизане на следващия епизод:
House M.D. – s06e14, не е обявено, но са 22 епизода, последния беше на 08.02
The Vampire Diaries – s01е16 – 25.03, последния беше на 11.02
The Big Bang Theory – s03e16 – 01.03, последния беше на 08.02
How I Met Your Mother – s05e16 – 01.03, последния беше на 08.02
Имам цялата муза на света, искам цялото време. Искам всички листа, мъниста и брукатени люспички, пух, пера. Искам боички, четки, лепило. Всички шарени хартийки, велурено блокче и стари мебели. Искам красиви чашки и купички. Хартиени дракони и сърца. Свещи, восък, свещници, очи. Искам слънце, къдрици, музика в колата. Искам безкрайно поле и лек вятър, незалязващо слънце. само изгреви и залези и следобеди и обичащи сутрини. Искам дантела и завивка. Конци, нишки, кутия. Малки кутийки и дървени кутийки. Искам птици, рисувани от деца. И малки бели, черни и сиви зайчета и котенце – кафяво-сиво и смешно.
Платове, материи и копчета.Шапка и коланче..много тънко и червено. Слама, пролет. Чайник, вълнени чорапи, плетена тънка жилетка. Оранжево и розово. Праскови. Цветя, цветове, светове.
Възглавнички, бухалчета. Целувки и грозде. Красива тетрадка с дебели корици. Релси и плитки. Домашни сладки и кремчета. Панделки и диадеми и фибички.
Какво сънувах снощи…това може да се превърне в нова рубрика направо. По простата причина, че не мога да намеря копчето за изключване и по цели нощи не спя, а се въртя във водовъртеж от безумици и скачам от една простотия към друга.
Къде ме отведе болното ми съзнание снощи? Бях на море с нашите. По стара семейна традиция те ми съобщиха за морето в последния момент и трябваше много бързо да си намеря банския. Но уви, намирам или само долнище или само горнище…накрая набарах един тъмно червен на цветя, който страшно ми хареса и го облякох докато продължавам да търся. Трескаво ровех в чували?! Рових, рових, вадих, хвърлях…и намерих Моя бански. Свалям тъмно червения и виждам че съм цялата в някакъв обрив навсякъде освен където съм имала бански. Аууу едни гадни червени плюски!
Явно много съм се разстроила, защото рязко смених обстановката. Чаках да вляза за изпит по английски в огромна зала. Бяхме някъде из военна Германия, навсякъде се разхождаха въоръжени войници. Влизам аз в огромната зала, сядам, почвам да си попълвам нещата от изпита и влиза Хитлер. Всички се изпокриха, а аз нали съм най-голямата зубарка – на първия ред и нямаше как. И почнаха да проверяват листите, аз знаех, че като видят нещо на английски направо ще ме застрелят. И имах 2 листа на немски и 1 на английски. И идва Хитлер директно при мене, взема ми листите и вижда английския. Направо започвам да му говоря – “Нали не мислите че съм толкова тъпа да имам лист на английски, това не е мое”. Той стоя, стоя, пък ми се зарадва и започнахме да си говорим, сторих му се МНОГО умна и по едно време обстановката отново се смени и бяхме на вечеря в ресторант! И така….вие вечеряли ли сте с Хитлер?
Е, половината месец мина докато се реша да напиша какво ни предстои през февруари. Ще започна от това, че е най-краткия месец от годината и е това, което различава високосните от невисокосните години, хората много си обичат 29 ден, има нещо вълшебно в него, което ги радва. Дороти Ийст Клифтън (Картин от английския пациент) се е омъжила на тази дата, хм, колко забавно.
И какво друго, февруари е втория месец сесия, да потъне в земята дано! И както стана вече ясно, аз никак не издържам повече. За произхода на думата може да се каже, че февруари идва от латински и означава очистителен месец. По това време са се правили жертвоприношенията за очистване от греховете. До 153 г. пр н.е. изобщо не е имало такъв месец, както казахме и за януари, зимата изобщо не са я броили за част от годината. Това е месеца на водолеите и рибките, а първият ден на февруари като ден от седмицата, съвпада с първия ден на март и ноември, а за високосните години с първия ден на август.
За мое най-голямо учудване, откривам, че е имало случаи, в които се използва и датата 30 февруари и то съвсем нормално.
През 1699 при преминаването на Швеция към григорианския календар; през 1711, когато Швеция решава да се върне към юлианския календар и така са се менкали няколко пъти. Следващия случай е през 1929 – Съветския съюз решават да се правят на интересни и въвеждат революционен календар, в който всеки месец има по 30 дни. Сещате се, че остават някъде 5,6 дни от годината, е, тях са ги ползвали за почивни. И така годините 1930 и 1931 официално съдържат датата 30 февруари. През 1932 се осъзнават, че така няма да го бъде и всичко малко по малко си идва на мястото.
Първоначално в юлианския календар февруари е имал 30 дни, но Октавиан Август открива грешката и нещата се коригират. Междувременно са карали 36 високосни години от 710 до 74 пр. Хр., но нищо.
Важни дати:
01.02 – Трифон Зарезан
02.02 – Изпит по нещо, забравих какво беше вече, а да XML
03.02 – Симеонов ден
04.04 – Ден на независимостта в Шри Ланка
08.02 – Изпит по Управление на проекти
10.02 – Хапалампиев ден
12.02 – Изпит по Управление на знания, Начало на Олимпийските игри Ванкувър
14.02 – РД мама, Св. Валентин, Сирни заговезни, Трифон Зарезан отново, започват постите
19.02 – последен изпит и последен проект
21.02 – международен ден на майчиния език
25.02 – край на втори етап от кампанията за записване на изборни дисциплини във ФМИ
Символите на месец февруари:
теменужка и иглика, аметист
Продукти:
4 яйца,
1 чаша захар
1 чаша брашно
може да се добавят и печени орехи и други ядки
За крема:
какао
1 яйце
½ малък маргарин
½ чаша захар
Начин на приготвяне:
Яйцата се разделят на белтъци и жълтъци и се бият поотделно. Започва се от белтъците + ½ чаша захар, после в друг съд жълтъците + ½ чаша захар + брашното. Двете смеси се смесват и ако е рядко се слага още малко брашно, ако е гъсто може да се долее мляко или вода. Пече се на умерена фурна. Може сместа да се раздели отново на 2 и към едната да се добави малко какао, за да се получи ефектно оцветяване. Аз го оцветявам като концентрични окръжности, хората от ФМИ ще ме разберат.
За крема си приготвяме една купичка, в която разтапяме маргарина на котлона. Добавяме разбитото яйце и захарта. Бъркаме, бъркаме и слагаме какаото и бъркаме, бъркаме. Слага се какао на вкус, но аз слагам много, крема трябва да стане с шоколадов цвят и да е гъст. Когато започнат да излизат големи горещи бълбуци го махаме от печката. През това време блата трябва да се е опекъл. Аз го правя в тава и като го намажа с крема става като торта, на който му се занимава може да измисли някаква украса и тадам! Готово, консумира се веднага. Практиката показва, че всичко се изяжда за около 2 часа, ако сте 4 души например.
С голяма тъга съобщавам и в моя блог, че Алекзандър МакКуийн ни напусна. Днес е един ужасно тъжен ден за света на модата. Неговите провокативни и изключителни модели ще останат завинаги в историята. Идеите и таланта му бяха толкова извънземни, че само Лейди Гага се осмеляваше да носи дрехите му. RIP Alexander McQueen…
Heart Peep Toe Pumps
Ankle Boots
Heart Peep Toe Shoes
Skull Zip Shoe
Titanic Ballerina Shoe
Crystal Embellished Shoes
Skull Zipper Pull Shoes
Nappa Wood Slingback Shoes
Strappy Metallic sandals
Patent leather sandals
Crocodile Heart-Shaped Peep-Toe Shoes
Spring 2009 Crystal Boots
По повод на нещо, което прочетох и във връзка със собствените ми главоблъсканици, мисля днес да ви поговорим за мотивацията.
Това е движещата сила, която ти помага да вървиш напред и да постигаш целите си, това е нещото, което те кара да ставаш от леглото и да отиваш на работа. Със сигурност е строго субективна, но пък при всички влияе зле ако крайните резултати не са съизмерими с положените усилия. Мотивацията е временност и динамичност.
В дебелите книги разделят мотивацията на два вида – вътрешна и външна. Вътрешната е когато нещо отвътре те човърка и искаш да направиш, да създадеш, да сътвориш нещо, а външната идва от източниците на задоволство – пари, награди, потупване по рамото.
Има две по-известни теории за мотивацията. Първата е свързана с пирамидата на човешките потребности и лично аз се оправдавам най-често с нея. Най-отдолу са най-важните потребности и чак когато те са задоволени, може да се мисли и действа за останалото. Например, как да напишеш бестселър ако краката ти са мокри и жена ти те бие всяка сутрин с чехъла по главата и кабинета ти мирише на бебешко повръщано. Човек трябва да си осигури основните блага за нормален начин на живот и след това да се развива и да допринася за обществото, културата и държавата. За това ни е такова положението, защото сме гладни. Ако можеше да сме нахранени и да ни е топло можеше и да ни минават мисли да оправим градинката пред блока. Има и друго, прекалено много сме свикнали с това състояние, деградирали сме безкрайно и безвъзвратно. Един недеформиран човек, когато се нахрани ще стане и ще си измие чинийката, ще се замисля за музика и естетика, а ние деформираните ще изпаднем в задоволствен делириум и ще останем на тъпченето и ще ядем и ще мажем по покривката и ще ни е яко. Затова сме такива, затова и работата ни е такава, затова и държавата ни е такава и така ще си остане.
Другата теория за мотивацията е на МакГрегър. Той възприема, че съществуват две ситуации – Х и У. При Х се приема, че хората са смотани, мързеливи и гадни. Мениджърите им са сигурни, че ако служителите могат да избегнат да свършат нещо, непременно ще се възползват от това; ако не сложат система за отчитане на работното време, дори няма да ходят на работа; че ако заплатата им не зависи от резултатите, няма да си мръднат пръста; ако не умираха от глад без тази мизерна заплата, биха спали по цял ден. Лошото е, че хората разбират, когато се отнасят към тях с недоверие, неуважение и ги третират като стадо овце, дори да са били мотивирани и прекрасни работници, започват действително да се държат така и да скатават колкото се може повече.
Втората ситуация е противоположната. Мениджърите вярват, че екипа им е съставен от амбициозни, самомотивиращи се и самоконтролиращи се хора, за които е важно да се чувстват полезни и да им е неприятно, ако нямат усещането, че не са свършили нищо полезно през деня и обратното – изпитват истинска душевна наслада от постигнатите резултати и изпълнените задължения. Такива хора трябва да бъдат подкрепяни, да се поставят с подходяща работна атмосфера и среда, спомагаща развитието на таланта им. Това в България много трудно се случва, за жалост. Тръгваш с най-голямата усмивка за работа, чакаш на спирката и си мислиш колко сделки ще сключиш, как ще решиш проблемите на клиентите, как ще зарадваш шефа, а какво се случва? Автобуса ти закъснява, улиците са кални и кишави, 5-6 коли те изпръскват от ушите до петите и идва пълното 280, слушаш за проблемите на останалите пътници, минаваш през магазина, където злобната продавачка ти хвърля набързо кроасана, стигаш до офиса, асансьора не работи и захарта е свършила, така че не пиеш кафе и днес. Как е усмивката?
Искам само да завърша с това, че парите са единствената ценност, която може да има значение. Парите са власт, парите са коли, парите са секс, жени, яхти и обувки. На никой не му пука колко си изкарал на изпита на TOEFFEL, защото този сертификат може да си го бутнеш отзад и сядай на бюрото и почвай вече да продаваш хладилниците на ескимосите, че нещо много са се успокоили.
Благодарско на @Bia за вдъхновението,
http://zlobodnevni.blogspot.com/2010/01/money-vs-motivation.html
