Сръбски индианец

Както си седях и си гледах през прозореца, по главата ме удари думичката Винету. На мен често ми се случват такива неща, затова съм се научила да се справям със ситуацията. 1) – разбирам от къде ми е хрумнало, демек източника; 2) – разбирам какво е самото нещо; 3) – изпрепопрочитам всичко за него; 4) – разказвам на всички. Интернет помага МНОГО. Понакога това е дълъг и сложен процес, ако нямаш нет, например. Думичката Монтезума ме преследва с месеци и си стоях на фаза 0, но получих просветление и открих какво е, представете си – Age of empires 2, ацтеките, та техния вожд. Не знам как ми се е забило в главата?!

Да се върнем на Винету. Скочих направо на трета фаза и много се изненадо-очаровах. Незабравимият герой, превърналият се в символ индианец, всъщност се играе от балканец. За някои небезизвестния – Гойко Митич! Аз съм малка и не зная, простете ми. Ето повече за него.

Гойко Митич е роден на 13.06.1940. в Лясковец, Югославия и се превръща в един от най-обичаните актьори в Германия, тогава ГДР. Преди да открие призванието си е искал да стане учител по физкултура, добре че този план не се е осъществил, защото света никога нямаше да види Винету такъв, какъвто го познава сега.

През онези времена честичко са се снимали чуждестрани филми в Белград. Гойко се е снимал като статист, но заради уменията му покрай физкултурството го вземат и за каскадьор от време на време. Явява се на кастинг за ролята на Токайто във филма ”Синовете на Великата мечка” и неговата звезда започва да изгрява. Филмът се оказва доста успешен. Гойко продължава да се снима в главни роли в поредица приключенски филми, като винаги играе индианец: 

Винету 1963 г.
Олд Шатърхенд 1963 г.
Винету II 1964 г.
Сред лешояди 1964 г.
Синовете на великата мечка 1966 г.
Белият вълк 1969 г.
Оцеола 1971 г.
Текумзе 1972 г.
Апахи 1973 г.
Улцана 1974 г.
Северино 1978 г и др.

След всички тези роли вероятно и той е започнал да си вярва, че е индианец. Смешното е, че германците са решили, че индианците трябва да говорят перфекетн немски и заради балканския му алцент Гойко е дублиран във всеки филм.

Гойко Митич се снима не само в киното, а работи и много за телевизията. През 1977 г. и 1979 г. прави това, което за онова време много актьори правят – записва различни грамофонни плочи (например “Човек може много да разказва”). Междувременно през 1975 г.  започва  да учи режисура.

С обединението на Германия популярността му не намалява. През 1993 г. Гойко Митич е покровител на Карл Май Игрите в Германия, наречени “Да играеш с Гойко Митич”, които се състоят в Bishofswerga, и развиват актьорското майсторство у деца. Децата заемат значително място в сърцето му, макар че няма свои собствени  (не го разбирам – децата по принцип са гадни, ако са твои се преживява все някак, пък той..?). Заради невероятния си чар е имал доста фенки, завъртяла се е любов с известната немската  актриса Ренате Блуме, но по-късно се разделят.