Patblansh's Blog

Mога и да не спра на ръба

Inspired September 22, 2013

Filed under: Personal — patblansh @ 12:59 pm

Имам цялата муза на света, искам цялото време. Искам всички листа, мъниста и брукатени люспички, пух, пера. Искам боички, четки, лепило. Всички шарени хартийки, велурено блокче и стари мебели. Искам красиви чашки и купички. Хартиени дракони и сърца. Свещи, восък, свещници, очи. Искам слънце, къдрици, музика в колата. Искам безкрайно поле и лек вятър, незалязващо слънце. само изгреви и залези и следобеди и обичащи сутрини. Искам дантела и завивка. Конци, нишки, кутия. Малки кутийки и дървени кутийки. Искам птици, рисувани от деца. И малки бели, черни и сиви зайчета и котенце – кафяво-сиво и смешно.

Платове, материи и копчета.Шапка и коланче..много тънко и червено. Слама, пролет. Чайник, вълнени чорапи, плетена тънка жилетка. Оранжево и розово. Праскови. Цветя, цветове, светове.

Възглавнички, бухалчета. Целувки и грозде. Красива тетрадка с дебели корици. Релси и плитки. Домашни сладки и кремчета. Панделки и диадеми и фибички.

 

Ще вървим напред March 22, 2011

Filed under: Personal — patblansh @ 7:59 pm

Не съм споменавала, че една от песните, които са ме съпъствали през целия ми живот е ‘Ние сме войници, ще вървим напред! Леви, десни, леви, десни. Ще вървим напред!’. Когато навън е студено и духа вятър и ми се спи и не ми се ходи на работа и ми духа ледения вятър в лицето, си пея тихичко ‘Ние сме войници, ще вървим напред!’. До сега не съм си давала сметка, но това е нещо много положително и мотивиращо. Брей!

Тази песничка е част от света, който е запечатан адски дълбоко в мозъка ми още от малка. Нещо като касетите с ‘Костенурките нинджа’ и ‘Белият зъб’, които гледах непрекъснато, докато нашите изживяваха младините си. И сега като чуя израза ‘Добра среща’ го продължавам наум ‘Добра среща, Лунен гарван. – Дал Бог добро, Бял зъб.’ Да се върнем на войниците, това е момчешка песен, защо ме е впечатлила толкова много? Не знам, но много помага в момент на слабост, като седиш на спирката и трепериш като лист, а тъпия автобус не идва и не идва.

 

Bones January 28, 2011

Filed under: Personal — patblansh @ 6:17 pm

Пийпъл!!! Бях болна и вече съм по-добре. Още не съм напълно здрава, де. Гласа ми е като на Дарт Вийдър, we’ve got to take the best of it. Никога няма да ми омръзне да казвам “Luke, I am your father’. Мхахаха.

И така, много съм щастлива, че не съм в леглото и нищо не може да ми отнеме това мое си simple щастие. Оправих си веждите! Лакирах се! Лакирах се в особено гадно зелено лъскав цвят, но пък … съм лакирана. Малко като Злата мащеха, но е забавно. Супер много се кефя да влизам от стая в стая много бързо и изобщо да правя всичко много бързо. Ха хаааа, не е като тези дни да се размърдвам с един сантиметър в леглото със скоростта на умряла костенурка.

Махнах елхата. Мисля, че е крайно време да забранят зимата. Не виждам защо трябва 3-4 месеца да е студено, тъмно, мокро и гадно. И така, нямам търпение вече да се стопли и да нося всичките си хубави роклички и обувчици. На кеф съм. Отдавна не съм имала възможността да го кажа, но сега определено съм на кеф. Дори съм на ръба да направя заветните къпкейкове. ХНаааа, мързи ме.

Сега преслушвам всичката си чил-аут музка в търсене на една песен. Колко са пет и половина гигабайта…Имам някакви много странни неща. Йога музиката се ядва, но някакви песни, които се казват Gandalf??? Както и да е, твърдо решена съм да я намеря.

Изгледала съм сигурно 20 тъпи филма за два дни. То не бяха писателки изнасилени от четири провинциални момчета плюс шерифа, то не бяха огрмони извънземни октоподи, деца, отглеждани за да бъдат донори през целия си живот, тийнейджъри в психиатрични клиники за възрастни… какво ви става бе хора, кой ви дава пари да снимате такива глупости?! Тази музика ме побърква, ако чуя още една песен, която започва с Gandalf, има звук на течаща вода или пеещи птички, ще си пригриза вените.

Всъщност попаднах и на един хубав филм. Не знам колко мога да съм безпристрастна имайки предвид крехкото ми състояние след всички тези нискобюджетни продукции, но бая сълзи и сополи се изредиха за тези два часа и шестнадесет минути. А момиченцето е толкова сладко, с тези очички. Жалко че толкова бързо е пораснало. След като го проучих вече не ме кефи толкова, ще се постарая да намеря още някой филм, в който е малка. Що за име е Saoirse (на петия път го написах правилно), как ли се произнася? Та, филма е The Lovely Bones, знам, много така звучи, но ми допадна. Май стана много дълго.. а и това хълцане ще ме довърши. Ае, enjoy.

А, да. Забравих да се оплача от съквартиранта ми (Царя на чалгата). Понеже цяла седмица съм си вкъщи, съм принудена по цял ден да слушам тези виещи кучки (чалга певиците) и постоянно ми се промива мозъка. Но! Няма да се дам. Само да се моли да не го засека в коридора, че ще го убия с поглед. И.. днес съм пуснала две перални. Аз съм машина, а спалнята прилича на … огромна палатка, с тези дрехи които се сушат навсякъде. Поне си оправих леглото, за първи път тази седмица, нъц! Оф, хайде да се прибира това зайче вече, че ми писна да хъцам. ООО намерих песента! Честно ли не се сетих толкова време 18. VA – Essential lounge 2 – CD 1  от 2006-та. Сега ще си я слушам до припадък.


Add to Facebook

 

Ухапан от зелената фея December 10, 2010

Filed under: arogantni.com — patblansh @ 9:33 pm

Всеки е чувал онова тънко гласче в главата си. Не това, имам предвид онова другото – гласчето на ревността, тази гадна зелена фея. Появява се с повод и без повод и ти бърка в мозъка. Обажда се и по адрес на бивши гаджета и даже за такива, с които никога не си бил и няма да бъдеш и за всеки влажен поглед в дискотеката или даже по улиците. И все си знае своето.

….а тя хубава ли е, а той дали още си мисли за нея, дали я сънува понякога?

…дали й пази номера, дали тайно се надява тя да му се обади, дали не би й се обадил, дали се вижда още с нея?

…майка му пита ли как е тя, сигурно са били приятелки с майка му, а тя дали е била забавна и умна и очерователна, дали е по-забавна от мен?

дали приятелите му я харесват, дали пази всичките й снимки, дали ще я забрави някога, дали и на нея е говорил тези неща, които казва и на мен, тя какво ли е отговаряла, дали е била по-отдадена от мен, дали го е разбирала по-добре, дали му е давала всичко, дали й е правил закуска, дали я в водил по разни места?

Това може да те побърка със сигурност. Защо никога не млъква тази зелена вещица. Добре, той вече е с мен. Избрал е да е с мен. С мен е, защото така иска, защото с мен му е хубаво и… и нея вече я няма.

…а тази в метрото не може ли да е с по-къса пола, леле, как веднага я забеляза, аууу, как я гледа, не искам да знам какво си мисли в момента. Уау, как изведнъж станах невидима. Моя задник по-голям ли е от нейния, защо я гледа така? И това е като съм с него, какво ли става когато ме няма? И като сме на клуб, аз съм последното нещо, което вижда, лелеле, толкова ли съм невидима,какво трябва да направя, колко изрязано трябва да ми е деколтето?

Оф, стига глупости, няма да ме зареже ей така и да хукне по някоя непозната с по-малък задник, тя сигурно е доста обикновена. Добре че се е облякла така, иначе щеше да е много смотана.

… а тази колежка, по цял ден са заедно, сигурна съм, че й текат лигите по него. Ами да, да не е сляпа, такъв хубав и свестен не е за изпускане, колко наивна трябва да съм, за да си мисля, че само аз съм го забелязала. И те по цял ден са заедно, а с мен се вижда за два часа, ако имам късмет. Сигурно е много умна и забавна, дали е по-хубава от мен? Дали ходи с прическа на работа всеки ден или с кецки, аз не нося кецки… А мен ме е виждал сутрин без грим, или още по-лошо с много размазан грим, и рошава, уффф, май краката ми не бяха много гладки последния път…

Млъквай зелена вещице! Всичко това са само глупости! Имам най-дългите крака и супер сладката нощничка и само аз съм аз. Млъквай ти казах!

 

Add to Facebook

 

Еднонощка

Filed under: arogantni.com — patblansh @ 9:00 pm

Въпреки че напоследък е далеч по-модерно да си имаш сериозна връзка, не всеки е създаден за това, а и понякога човек има нужда от нещо по-неангажиращо. Или пък случайно излизаш и на врата ти се хвърля готина бройка, как да я върнеш. Но сега не говорим за точно това, ами по-скоро – каква е перфектната жена за една вечер.

Още преди да сте се фиксирали е желателно тя да излежда недостъпна и все пак да не прекалява, не си струва много усилия като ще е за една вечер. Мисля, че по-перфектно би било тя да поеме инициативата. Палава и закачлива да знае какво точно иска да чуе мъжа до нея, да му запали фитила и да го остави малко да поизгори. Все пак флирта е най-сладкото нещо на света, нямам предвид водката. С котешка походка и мистериозен поглед и естествено много секси глас да дойде право при теб и да каже нещо яко и недвусмислено и цяла вечер да се чудиш дали наистина ще приключите вечерта заедно.

Много е важно да се смее и на най-тъпите ти шеги и да те кара да се чувстваш велик. Самата тя, разбира се е очарователна и забавна. Не се налага да си говорите банални неща, които не ви интересуват – как се казваш, от къде си, с какво се занимаваш… на кой му пука. В крайна сметка, имената са за да се различаваме един от друг, а при толкова краткотрайни запознанства, за какво да се хабиш да запомняш имена, като няма да има време дори да я сравниш с някоя друга. Това открива перфектна възможност да блеснеш с каквито си искаш измислени истории. Всеки ден може да си студент втори курс в технически, но тази вечер си национала на България по бобслей и имаш вила в Синеморец.

Жената за една нощ трябва много бързо да се ориентира и приспособява към обстановката. Говорим за момента, в който вече си я завел у вас, приятно почерпена и в никакъв случай грозно пияна, да не си я завел там да спи… Тук няма да навлизам в подробности, достатъчно е да спомена, че е желателно да е истинска тигрица в леглото, но не е за пренебрегване и факта, че не трябва да оставя следи след себе си. НЕ на космите по възглавницата, не на смучките, издраните гърбове и всякакви секс травми. Тя трябва и да е реалистка, глупаво от нейна страна би било да очаква, че ще я гушкат и милват по главичката докато заспи, стига с тези наивни истории, след като омачкате прилично чаршафите да се свие на единия край на леглото и да спи там, даже ако може и да не се чува като диша тежко. Позволено й е да си събира парцалите още като приключите с креватните забавления, но пък ако ви се отвори апетит за още, може и да поостане още малко на кораба.

Ето, стигнахме до съществената част. По изгрев слънце, с първите петли или първите автобуси на градския транспорт тя трябва да се изпари по най-безшумния начин. И без никакви визитни картички или бележки с червило и телефонни номера. Ако случайно те събуди, редно е да каже – не е нужно да ме изпращаш, за да не ставаш от леглото. Адски неприятно е да се събуждаш и след такава хубава вечер с някаква непозната до тебе, вероятно рошава и с размазан грим. Дори снощи да е била хубавичка, или да „става”, сега е „въх, въх” или „крокодил”. Така че, айде бай бай.


Add to Facebook

 

Me and the Buses November 9, 2010

Filed under: Uncategorized — patblansh @ 4:46 pm

Не знам какво ми става като видя автобус (/трамвай/тролей)! Без значение дали закъснявам или подранявам, дали отивам на среща или на работа все тичам да го хвана. Може да няма шанс, но аз тичам. Може да не е моя номер и да не ходи там където на мен ми трябва, но аз бягам! Може да ми стане лошо, да ми падне кръвното, да спре да ми се оросяват крайниците и главата, аз тичам! Цялата съм се изпотила, предстои ми среща с целия екип за началото на седмицата, запъхтяна цак цак и пристигам.

Не мога да си обясня на какво се дължи този стремеж, тази тъпа мания. Нали се сещате как  кучетата лаят след колите.. еми, аз съм същата картинка. Добре че от време на време съм с някой и този някой не ми се вързва на акъла да бягаме заедно за автобуса.

Просто не мога да понеса мисълта да тръгне без мен. Нищо че след 3 минути минава следващия и той вероятно не е толкова пълен и мръсен…  трябва да го хвана. Пресичам на червено, колите свиркат, бибиткат…, това не може да ме спре. Това не е нормално. Някой път просто няма да оцелея.

Когато живях в Добрич имаше само един автобус и минаваше през час и трябваше да го хвана навреме за да отида навреме на училище, може би от тогава ми е останала травмата. Или пък е заради влаковете? Не е като не се е случвало да изпускам влака, просто защото тръгвам в последната минута и ако не тичам към гарата, това просто не съм аз. Много забавна картинка съм… токчетата  и целия си багаж, в едната ръка си държа телефона и слушалките и кабелите се мяткат с вятъра след мен, в другата ръка чантата и поне още нещо – очила, тетрадка.. нещо…

Сега ще завърша материала като в Секса и града (въх, въх). Мъдрите хора са казали, че след автобус и след мъж/жена не се тича, просто чакаш да дойде следващия. Откъде да съм сигурна че точно този не е автобуса на живота ми.

Абе този пост стана малко много прос, ама трябва да се започне все от някъде.


Add to Facebook

 

Little blue pingiun November 7, 2010

Filed under: Personal — patblansh @ 3:50 pm

Искам да съм малък син пингвин и да си грууввам насам натам и да е… кога да е, кога да е, да е лятна вечер, ама не като това лято дето мина.

Трябва да я намеря тази песен, дето си говорим като парфюми, голи. Друго нещо, заливат ме 670 мисли едновременно, не знам с коя да започна.

Суши, не супи! Ходи ми се на суши. Искам да правя някакви интересни неща, но живота ми като съпортър много бърка всички тези неща. Откакто съм корпоративно чедо и отдадена половинка, нещо съм изгубила ярката си индивидуалност. Не се оплаквам, хубаво е да си част от нещо и да се бориш за някаква кауза и да се чувстваш важно колелце във веригата и другото – да изливаш цялата си любов и грижовност и да споделяш топлината и щастието с някой .. да си мислиш колко е секси и да мъркаш наум като слушаш гласа му по телефона. Много е хубаво, ама не ми остава никаква енергия за мене си. Явно това ще се промени в задаващите се самотни зимни уийкенди.

Плашещото е, че до сега не ми оставяше време и енергия да се замисля за тези неща. Ама се започна. Ще трябва да си купя пръчки за шишчета и оризова хартия, да събирам листа в парка и да оцветявам камъчета с водни боички, за да се почувствам отново „готина“.

Нещо са обновили страницата със блог-статистиката, ще отнеме известно време докато се оправя с новия интерфейс. Айде поздрав!


Add to Facebook

 

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.